fentg.com

ПРИТЧА ЗА МАКСИМАЛНАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Някой попитал веднъж Мъдреца:

- Каква е вашата тайна? Каква е вашата дисциплина?

Той отговорил:

- Живея нормален живот – това е моята дисциплина.
Ям, когато ям, спя, когато спя и работя, когато работя.

Питащият бил озадачен:

- Но аз не виждам нищо специално.

Мъдрецът казал:

- В това е цялата същност. Няма нищо специално.

Питащият все още бил озадачен:

- Но всичко правят това: ядат, когато ядат; спят, когато спят.

Мъдрецът се засмял и казал:

- Не. Когато ядете правите хиляди неща наведнъж, и затова в нито едно не стигате до съвършенство: мислите, мечтаете си, представяте си, спомняте си. Не само ядете. Когато аз ям, то аз просто ям: тогава съществува само храната и нищо друго. Когато вървя, вървя и се наслаждавам на разходката. Съществува само разходката – и нищо друго!...

12 късчета будистка мъдрост...

1. Живей със състрадание
2. Свържи се с останалите и поддържай тези връзки
3. Събуди се
4. Живей дълбоко
5. Промени себе си, промени света
6. Прегърни смъртта
7. Храната е ценен дар
8. Разбери процесът на даване
9. Работи за разоръжаване на Егото
10. Премахни трите отрови: лакомия, омраза, илюзия
11. Живей правилно
12. Осъзнай, че не си привързан към нищо и никого

Помолих Бог да накаже врага ми – и Бог ми каза :
“ Не . Той е предопределен да стане най-добрия ти приятел. ”

Помолих Бог да ми даде търпение – и Бог ми каза :
“ Не . Търпението е резултатът от изпитанията. То не се дава, то се научава. ”

Помолих Бог да вземе моята гордост – и Бог ми каза :
“ Не . Гордостта не се премахва. От нея се отказват. ”

Помолих Бог да ми даде щастие – и Бог ми каза :
“ Не . Аз Давам благословия, а дали ще си щастлив, зависи от теб. ”

Помолих Бог да пощади мен и близките ми от болка – и Бог ми каза :
“ Не . Ние страдаме и побеждаваме страданието заедно. ”

Помолих Бог за духовен растеж – но Бог ми каза :
“ Не . Духът трябва да се въздигне сам, но аз винаги ще подсказвам. ”

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите, както Той ме обича – и Бог каза :
“ С радост! О, ти най-накрая разбра какво е необходимо да помолиш. ”

Дзен притча за тайната на успеха

Учениците на един дзен учител го запитали:
– Учителю, в какво се състои тайната на успеха?
– Две думи – отвърнал той – правилни решения!
– Коя е тайната за вземането на правилни решения? – попитали го отново.
– Една дума – опитът!
– А каква е тайната за добиването на този опит?
– Две думи – отговорил мъдрецът – грешни решения!

Соломоновите уроци за добродетелта

Един ден някакъв човек отишъл при Соломон, докато той наблюдавал играта на децата, и попитал:

- Царю, помогнете ми! Аз живея в изобилие, имам голяма къща и много роби, но виждам, че мислите ми са насочени към дребни и преходни неща, а не към вечното и добродетелното.

Тогава царят казал:

- Какво е добродетел?

Човекът отговорил без колебание:

- Добродетел – начин да се стигне до високото, заобикаляйки ниското, да се разбере главното, като се презира незначителното.

Намръщил се царят:

- Още веднъж аз те питам, какво е добродетел?

Човекът отвърнал:

- Добродетел е пътят, по който можете да стигнете до небето.

Още повече се намръщил царят:

- Трети път ми кажи какво е добродетел?

Отново отговорил мъжът:

- Добродетел – това е нещото, което прави душата по-чиста и по-светла.

Соломон заговорил:

- Три пъти те попитах, и всеки път ти, който прекарваш цели дни в мисли за добродетелта, не можа да ми дадеш ясен отговор. Ти искаш да постигнеш високото, заобикаляйки ниското, но как можеш да се изкачиш до върха на стълбата, без стъпваш по стъпалата и? Искаш да достигнеш небето, но достоен ли си да отидеш някъде, без да знаеш какво те очаква там? Искаш да бъдеш по-светъл, но какво е светлина без мрак?

И още говорил Соломон:

- Нощта се сменя с ден, и не са вечни нито тъмнината, нито светлината. Щяхме ли да знаем какво е ден, без да знаем какво е нощ? Затова най-чистите мисли вървят заедно с нечистите. На най-лошото е способен само оня, който се представя за добродетелен.

И добавил царят:

- Така че трябва ли благороден мъж да размишлява за добродетел само заради нея самата? Обичай жените си си, слугите си, и съседите си, бъди пример за всеки и всяка вечер, преди да заспиш, си задай два въпроса: Какво направих днес, за да бъда по-щастлив, и не грабнах ли твърде много щастие за сметка на другите? Само по този начин твоят живот няма да мине напразно, а едва след смъртта ти ще те наричат добродетелен .

Човекът се поклонил и си тръгнал, съжалявайки, че е не прибягнал до съветите на мъдрия цар по-рано.

Притча за нещастното старо магаре

Магарето на един селянин паднало в кладенец. Докато се чудел какво да направи, магарето не спирало да издава жални звуци. Накрая селянинът решил, че магарето е вече старо, а кладенецът трябва да бъде зарит. Струвало му се, че няма смисъл да полага усилия за да извади старото си магаре.

Той викнал всички свои съседи да му помогнат да запълни кладенеца. Всички те взели по една лопата и започнали да копаят и да хвърлят пръст в кладенеца. Магарето веднага усетило какво ще последва, и започнало още по-жално да реве.

Но след това за учудване на всички, то замлъкнало. След като метнал няколко лопати пръст в кладенеца, селянинът решил да провери какво става. Той бил изумен от това, което видял.

След всяка лопата пръст, падаща на неговия гръб, магарето правело нещо съвсем невероятно. То се изтръсквало и заставало върху нея.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят пръст в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и се качвало отгоре.

Много скоро всички били изненадани, защото видели как магарето се качило горе, прескочило ръба на кладенеца и побягнало като лудо!

В живота ви ще ви заливат с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще ви изпраща такива все нови неща. Всеки път, когато върху вас падне такава гадория, изтръсквайте се и се изкачвайте нагоре – това е единственият начин да излезете от кладенеца. Всеки един проблем, с който се сблъскате – Това е като камък, на който можете да стъпите за да преминете през реката.

Ако не спрете и не се отказвате, можете да излезете и от най-дълбокия кладенец.

За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!"
Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението.
И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

Поука: Ако нещо не ви засяга пряко, не си мислете, че в даден момент няма да ви се стовари на главата.

Притча за добротата

Потресаваща притча за добротата, ценностите, и цената, която всеки от нас е готов да плати

Продавачът стоеше зад щанда на магазина и гледаше разсеяно към улицата. Едно малко момиче дойде до магазина и буквално се залепи за прозореца. Когато видя това, което търсеше, очите му заблестяха от удоволствие …

То влезе вътре и помоли да ѝ покаже мънистата, изработени от тюркоаз.

- Това е за сестра ми. Можете ли да ги опаковате хубаво? – попита момичето.

Собственикът погледна недоверчиво към малкото момиче и попита:
- Колко пари имаш?
Момичето извади кърпичка от джоба си, отвори я и изсипа една шепа дребни пари на тезгяха. С надежда в гласа си то попита:
- Това достатъчно ли е ?
Там имаше само няколко дребни монети. Момичето гордо продължи:
- Знаете ли, искам да направя подарък на по-голямата си сестра. Откакто почина майка ми, сестра ми се грижи за нас, а за себе си няма време. Сега има рожден ден и аз съм сигурна, че ще се зарадва да получи такива мъниста, те са много подходящи за цвета на очите й.

Мъжът взе мънистата, сложи ги в хубава кутия и я завърза с панделка.
- Дръж! – каза той на момичето. – И ги носи внимателно!

Момичето се затича и подскачайки се втурна към дома. Работният ден бе към своя край, когато в същия магазин влезе младо момиче. То сложи на тезгяха на продавача познатата кутия.

- Тези мъниста са закупени тук? Колко струват?
- А! – каза собственикът на магазина, – стойността на всеки продукт в магазина ми винаги е поверителен договор между мен и клиента.

Момичето отвърна:
- Но сестра ми имаше само няколко монети. Мънистата са от тюркоаз, нали? Те трябва да са много скъпи. Това ние не можем да си позволим.

Мъжът взе кутията и с огромна нежност и топлина я върна на момичето с думите:
- Тя плати най-високата цена … повече отколкото всеки възрастен може да плати: тя даде всичко, което имаше.

Тишина изпълни малкия магазин, а две сълзи се стичаха по лицето на момичето, държащо с трепереща ръка малката кутия …

Отговорът на трите най-важни въпроса

На един император му хрумнало, че в каквато и ситуация да попадне, няма да сгреши, ако може да си отговори на следните три въпроса:

Кой е най-добрият момент за всяко нещо?
Кои са най-важните хора, с които да работя?
Кое е най-важното нещо, с което да се заема?

Императорът издал указ и разгласил из кралството, че който отговори на тези въпроси, ще бъде богато възнаграден. Мнозина веднага се явили в двореца, всеки със своите предложения.

В отговор на първия въпрос един от кандидатите посъветвал императора да си изготви подробен график на задачите за всеки час, ден и месец от годината, след което да се придържа стриктно към установената програма. Само тогава всяко нещо щяло да бъде извършено в най-добрия момент.
Друг заявил, че е невъзможно да планираш всичко предварително и че императорът трябва да загърби всички безсмислени забавления, да бъде постоянно нащрек и да реагира адекватно във всеки един момент.
Трети настоял, че императорът не може сам да мисли за всичко и да решава кой момент е най-подходящ за всяко нещо, затова трябва да свиква Съвет от мъдреци, които да го консултират по тези въпроси. Друг казал, че императорът трябва да се съветва с магьосници и гадатели.

По втория въпрос също нямало единодушие.
Един казал, че императорът трябва да се довери изцяло на управниците, друг го насърчил да разчита на свещениците и монасите, трети - на лекарите. Имало и такива, които заявили, че най-важни са военните.
Третият въпрос предизвикал същото разнообразие от отговори.

Императорът не останал доволен от получените отговори и не възнаградил никого. След няколко нощи размисъл той решил да посети един отшелник, който живеел в планината и се славел като просветен човек. Искал да му зададе своите три въпроса, макар да знаел, че отшелникът приема само бедняци и отказва да разговаря с хората на властта. Затова императорът се предрешил като обикновен селянин. Заповядал на слугите си да го изчакат в подножието на планината и тръгнал сам към убежището на мъдреца.

Открил го да копае в градината пред колибата си. Когато видял странника, отшелникът кимнал за поздрав и продължил да копае. Работата очевидно била тежка за възрастен човек като него, защото всеки път, когато забивал лопатата в земята, той се задъхвал.

Императорът се приближил и казал:
- Дойдох при теб, за да ми помогнеш да намеря отговора на тези три въпроса: Кой е най-добрият момент за всяко нещо? Кои са най-важните хора, с които да работя? Кое е най-важното нещо, с което да се заема?

Отшелникът внимателно изслушал императора, но след това просто го потупал по рамото и продължил да си копае. Тогава императорът казал:
- Ти сигурно си уморен. Нека да ти помогна.
Старецът поблагодарил, подал му лопатата и седнал на земята да си почине.

След като прекопал два реда, императорът се обърнал към отшелника и повторил въпросите си. Но вместо да му отговори, отшелникът посочил към лопатата и казал:

- Защо не поспреш малко? Aз вече си починах.
Но императорът продължил да копае. Минал час, после два. Накрая слънцето започнало да залязва зад планината. Императорът оставил лопатата и казал на отшелника:
- Дойдох да търся отговор на своите три въпроса. Но ако не можеш да ми помогнеш, моля те, кажи ми, за да си тръгвам към дома.

Отшелникът вдигнал глава и попитал:
- Чуваш ли как някой тича насам?
Императорът се обърнал и видял някакъв мъж с дълга бяла брада, който тичал като обезумял откъм гората, притискайки с ръка кървящата рана на корема си. Той се втурнал към императора, но преди да стигне до него, паднал в несвяст на земята. Императорът и отшелникът разтворили дрехата му и видели, че мъжът има дълбока рана от нож. Императорът внимателно почистил раната и откъснал парче плат от собствената си риза, за да я превърже. За минути превръзката се напоила с кръв. Той откъснал ново парче и отново превързал раната. Продължил да сменя превръзката, докато раната спряла да кърви.

Накрая раненият дошъл на себе си и поискал вода. Императорът изтичал до потока и се върнал с канче прясна вода. Междувременно слънцето залязло и вечерният въздух започнал да изстива. Двамата мъже пренесли ранения в хижата и го сложили да легне на леглото. Там той затворил очи и притихнал. Императорът бил изтощен от дългото изкачване в планината и от копаенето в градината. Той седнал на пода, облегнал гръб на вратата и направо заспал. Когато се събудил, слънцето вече било изгряло над планината. В първия миг не знаел къде се намира и защо е там. Хвърлил поглед към леглото и видял, че раненият също изглежда объркан.

Виждайки императора, той се втренчил в него и прошепнал немощно:
- Моля ви, простете ми.
- Но за какво да ти прощавам? — попитал императорът.

- Вие не ме познавате, Ваше Величество, но аз ви познавам. Бях ваш заклет враг и се бях зарекъл да ви отмъстя, задето през последната война убихте брат ми и заграбихте моето имущество. Когато разбрах, че ще идвате сам в планината, за да се срещнете с отшелника, реших да ви издебна и докато се връщате, да ви убия. Но след като дълго чаках напразно, аз излязох от укритието си и тръгнах да ви търся. И вместо на вас, попаднах на вашите слуги, които ме познаха и раниха. За щастие успях да избягам и се озовах тук. Ако не ви бях срещнал, сега щях да съм мъртъв. Възнамерявах да ви убия, а вместо това вие ми спасихте живота! Не мога да опиша с думи колко се срамувам и колко съм ви благодарен. Ако оживея, се заклевам да ви служа до края на живота си и ще наредя на децата и внуците си да направят същото. Моля ви, простете ми.

Императорът много се зарадвал, че толкова лесно се помирил със своя някогашен враг. Той не само простил на мъжа, но обещал да му върне цялото имущество и да изпрати личните си лекари и слуги да се грижат за него до пълното му оздравяване.

След като наредил на слугите си да отнесат ранения вкъщи, императорът се върнал при отшелника. Искал, преди да си тръгне, за последно да му зададе своите три въпроса. Заварил го да засява лехите, които двамата изкопали предния ден.
Отшелникът се изправил и погледнал императора.
- Но въпросите ти вече получиха отговор
- Как така? - озадачил се императорът.

- Вчера, ако не се беше смилил над старостта ми и не ми беше помогнал да изкопаем тези лехи, на връщане щеше да бъдеш нападнат от онзи мъж. Тогава горчиво щеше да съжаляваш, че не си останал с мен. Следователно най-важният момент беше времето, през което ти копа лехите, най-важният човек за теб бях аз, а най-важното ти занимание беше да ми помагаш. После, когато дойде раненият, най-важният момент за теб беше, когато сменяше превръзките му, защото, ако не се беше погрижил за това, човекът щеше да умре и ти нямаше да можеш да се помириш с него. Тогава най-важният човек за теб беше той, а най-важното ти занимание беше да се погрижиш за раната му.

Помни, че има само един важен момент, и той е сега. Настоящият момент е единственото време, над което имаме власт. Най-важният човек винаги е този, с когото си в момента, който е точно пред теб, защото не се знае дали той не е последният човек, когото виждаш. Най-важното ти занимание е да направиш същия този човек щастлив, защото това е единственото, което си заслужава да правим в този живот.

Лев Толстой

15 цитата за живота от Харуки Мураками

Eто някои от най-вдъхновяващите мисли на японския писател Харуки Мураками, когото в-к The Guardian нарича “един от най-големите съвременни романисти”:

1. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.

2. Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само това, което всички мислят.

3. Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.

4. За съжаление часовникът тиктака, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече.

5. Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.

6. Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив.

7. Каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш.

8. Спомените на хората са горивото, което те изгарят, за да останат живи.

9. Ако не можеш да го разбереш без обяснения, няма да го разбереш и с обяснения.

10. За каквото и да мечтаят, колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго, освен себе си.

11. Случайните срещи ни карат да продължаваме напред.

12. Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там.

13. Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари.

14. В живота има неща, които можеш да правиш единствено сам, и неща, които можеш да правиш единствено с някой друг. Важното е да умееш да ги съчетаваш.

15. Да приемаш нещата твърде на сериозно е сериозна загуба на време.