fentg.com

на същото място по същото време... ;-)

Випуските прехвърчат със светлинна скорост... Випуск след випуск...

Някой може да не знае, къде е това място и това време.

Акцентът ми не е съобщително - новинарски. Обзема ме тъга за скоростта, с която времето лети...

Кога моя клас бе 8-ми клас - Вчера. Втория срок на тази УГ вече превали средата на тяхната част от живота в НТГ...

Вече са по нанадолнището - финалът е по близо отколкото началото...

Кога и те ще вземат дипломите - Утре.

Веротно на същата дата, по същото време, на същото място...

Вече спрях да броя випуските, дипломирани по традиция там - Панаира, конгресния център...

Защо да броя? Имам чувството, че ако броя, времето още по-бързо ще изтича... На моменти ми се иска да го спирам!

И тогава - просто натискам спусъка... На фотоапарата. Миг поспрял, но после забързано наваксване... Или наваксващо забързване... Не знам как е по-правилно да се каже... Думите не винаги имат достатъчна описателност за усещанията...

Ще мине и утре... Като едното "щрак"... Ще мине и други ден... Тъжно?!? Или?

Кога бяхме 8 клас ... кога завършихме ... много бързо ... много ...

Рев...

Жалкото е, че с напредването на технологиите снимките се размиват и размиват и силата им намалява ли намалява..
Скоро ми се отдаде възможност да разгледам един албум, чиито снимки бяха от към 1910 до към 1950-60... феноменално.. повечето снимки не бяха нищо особено и все пак са милион пъти //поне// по-силни от безбройно многото снимки, правени всеки ден навсякъде, които дори 99,999% от тях няма да излязат от електронен вариант.

Иначе да.. времето си лети и никой не пита.

@mitko Аз направо няма закакво да пиша, ако имам да казвам нещо ти го казваш

Нека да не забравяме да споменем, че този подарък, НЯМАШЕ да съществува ако не беше, Помощта на emilang, който всъщност помогна много за създаването му! БЛАГОДАРЯ от името на целия екип

За Най-Големите ФЕНОВЕ Тук - Специално една кутийка с лентичка от 23 кадъра: