... Днес с голямо вълнение празнуваме двоен празник. Денят на светите братя Кирил и Методий и денят на успешното завършване на Випуск 2011!

Скъпи абитуриенти! Вие имате историческия шанс да сте ПЪРВИЯ ВИПУСК ОТ НОВОТО СТОЛЕТИЕ НА НАШАТА ГИМНАЗИЯ...

...В нашето училище няма настоящи, бивши и бъдещи!...

Всяко учебно заведение в България и по света ще бъде гордо да има Вас - като студенти!...

Речта на Георги Катермов – 12ж

Намирайки се на прага да се изправя самостоятелно пред живота съзнах, че детството и свободата, с които съм разполагал досега са си отишли безвъзвратно. Това е! Времето минава толкова бързо, все едно сме имали събрани шепи, пълни с бистра вода, и докато успеем да отпием и да почувстваме приятната тръпка, която се влива в нас, тя вече е изтекла между пръстите ни. Можем само да се радваме на невероятния шанс, който ни се дава, защото аз няма да забравя думите на моя преподавател: „Никога отново в живота пред Вас няма да се изправи човек, с толкова знания и опит, единствената цел, на когото е да Ви научи на нещо, без да иска нищо в замяна.“, и това е наистина така, защото в живота само искрената обич и приятелството се дават даром.

Раздялата не трябва да ни натъжава, защото краят на едно е началото на друго, на поредното препятствие в живота ни. Това, което трябва да ни води, е желанието за успех, желанието да осъществим идеалите си, желанието да дадем личен пример, когато един ден имаме зад гърба си всичко и нищо. Наша задача, като хора на времето, в което живеем, трябва да е да променим възможното, това, което ние можем, за да не се заражда песимистичност и да не съществува разочарование от неуспешно вложените труд и енергия.Задружието е от изключителна важност, за да може една такава идея да бъде посята, сътрудничеството и разбирателството са необходими, за да може семенцето да порасне, а човечността да расте, и расте, и расте, и чак накрая на нашите усилия, да се превърне в красиво цвете, което да увенчае нашия успех.

„Животът е вътре в нас и хората ще започнат да творят само тогава, когато започнат да живеят истински.“ Това са думите на мой много скъп приятел. Но какво ще рече да живеем истински или истински изживян живот? Отговорът е че, когато хората започнат да виждат с душата си, а не с очите си, когато започнат да чуват благозвучието на хармонията, към която се стремим, когато започнат да усещат толкова силно, че понякога чувството прераства в бягство от неизбежното, само тогава човек ще може да каже, че живее истински. Тогава той ще сътвори нещо ново и оригинално!

Като финална мисъл ще разкажа една кратка история, може би тривиална, но изпълнена с огромна житейска мъдрост. По една пътека вървял млад човек и той бил щастлив, защото знаел, че пътят води все донякъде. Но за негово разочарование, вървейки, той се доближавал все повече до едно огромно дърво в далечината, а когато стигнал дотам, младежът видял края на пътя и един старец, който си почивал на сянка. В своето явно недоумление, младият човек попитал стареца: „Извинявайте, можете ли да ми помогнете, защото не знам накъде пътеката продължава?“, а старецът му отговорил: „Млади човече, в живота пътеки няма, те се правят с ходене.“ Изводът е пределно ясен и зависи само от нас накъде ще поемем. Всеки има правото да желае и да постигне мечтите си, защото „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Ние трябва да продължаваме напред, да не се предаваме, защото животът е съвкупност от премеждия и точно това го прави така неистово желан.

Благодаря Ви за вниманието!