|
Да Имаш или Да Бъдеш? Дали да се стремиш и бориш за тленното или за онова, което е вечно? Дали да се стремиш и бориш за своето благо или за всеобщото?
Да имаш извисен дух и качества, на скрития в теб човек, безбройни - добро е. Но какво виждам аз? Човекът трепери, стреми се, жертва и най-ценното, живее така все едно няма да умре, разваля отношенията си с другите, предава тези, които му се доверяват, излага всичко на риск за да спечели и има това, което е като муха-днес я има утре не! Едно е сигурно - смъртта достига всички. И откъде да знам, че моят час няма да настъпи утре или още днес? Как бих могъл да бъда сигурен, че да отлагам важните неща за после? Едно и също сполетява и бедният(нямащия), и богатият(имащия), и добрия, и лошия, и мъдрия, и неразумния! Всички са еднакви там няколко метра под земята. Не е ли една голяма суета живота ни? Гонене на вятъра!
И какво да кажа, че човекът е безполезен? Да не бъде! Защото ние човеците, които сме бедни на разум и мъдрост не създаваме неща, които са безполезни, а висшия интелект(или сила), който ни е тласнал към съществуванието и, който е по-велик и мъдър от нас(това съдим по величието, което ни заобикаля, и което ние в слабостта си неможем да разберем), той ли ще даде дихание на нещо безполезно? Човекът живее и смуче от благата на земята както едно дърво смуче от земята жизнено важните сокове за съществуването си. После дървото дава плод. Човекът не е ли длъжен да дава плод??? И дърветата които не дават плод или дават горчив и лош плод отрязват се и в огъня се хвърлят!
Наша е отговорността да намерим добра почва в сърцата ни и да бъдем! Да бъдем полезни. И ако сме полезни на себе си какво печелим и кава ще е наградата ни? Не е ли това просто инстинкт? Но колко се жертват за приятеля, за любим/ия/ата, за доброто дори на тези, които не познават, за родината?
_________________ Ти нямаш душа! Ти Си душа! Имаш тяло.
|