fentg.com

Има ли такова нещо и дали е с естествен произход?

Може би в заглавието на темата "ЖЕЛАНИЕТО" можеше и да бъде пропуснато и да остане само

"УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ на индивида", примерно,

но мен главно ме вълнува дали има естествено вграден в "организъма" такъв стремеж...

Защото наблюдавайки младите индивиди и самия себе си, виждам едно променливо и на моменти

обречено на угасване такова нещо, което би ми се искало да идва отвътре по естествен път,

а не ние да го подклаждаме и да се стремим да разгаряме с много усилия и загуба на енергия...

Според мен това нещо си е вградено у човека няма как да замре... просто в днешно време повечето хора разчитат на другите по-амбициозни от тях да ги водят към напредък...
Аз съм привърженик на идеята че всеки човек е добър в нещо... така, че просто трябва в подходящия момент да попадне на подходящия човек или нещо да се случи в живота му, за да се "събуди" и да развива уменията си.

Аз пък мисля, че това не е вградено, а се научава и колкото повече го научат толкова по-добре.

И как се научава ако не е тайна?
В началото хората от кои са се учили?
Егоизма на човек-а го движи напред.

Незнам как се учи предполагам чрез възпитание, някоя друга случайност, нямам достатъчно наблюдения все още.
В началото е било по скоро случайност и нуждата от по-добри сечива за да пребивават по-лесно в днешни дни това не важи.
Движи го напред докалкото става въпрос за самия него, но егоизма не помага на човечеството като цяло.

Как става днес и сега?

Опит за надникване навътре?

Как там да успеем да видим?

Ако е тъмно? Може би да си/се светнем?

В естеството на всеки човек е заложено желанието/целта за "по-добър живот". Всичко това се поражда от безкрайните нужди на хората и ограничените ресурси, които притежават.
Тънкостта на въпроса всъщност се крие в разбирането за "по-добър живот". За всеки това разбиране е различно. Именно заради това, съпоставяйки го с моята цел, аз мога да си мисля, че някой си губи времето и не се самоусъвършенства, но всъщност той да си работи по своята цел.
Единственото нещо, което може да ни попречи да работим по предварително избраната си цел е неразбирането на реалната околна среда. В частност - чувствата, емоциите, телесните терзания, които ни карат да вършим неща, за които после съжаляваме.

Иначе егоизмът (търсенето на личния интерес) е движещата сила на човешкия прогрес.

"Не от благотворителността на месаря, пивоваря или хлебаря очакваме нашата вечеря, а от тяхното осъзнаване на техния собствен интерес. Ние се обръщаме не към тяхната човечност, а към тяхното себелюбие, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните ползи." А. Смит

Много хлъзгаво измъкване е в "тънкото разбиране" за по-добър живот... Доста е тъничко, ми се струва...

Истинското самоусъвършенстване е нещо лично, собствено, вътрешно, докато в "по-добрият живот" има доста външни (извън индивида) неща.

Ако искам примерно да стана по-добър, например да се науча да снимам по-добре - нещо съвсем конкретно за мен, в този момент, в който ме обземе това желание изпитвам нещо, което е свързано само с мен и моите възможности. В такъв момент имам само едно - желание, свързано с конкретната цел - което ме кара да намирам начини, сили, средства, знания, информация, примери, книги, други хора, които се стремят към същото, някои далеч по-напред, други редом, трети и по-назад по този път... И ако желанието е достатъчно силно и продължително може да взема фотоапарата... Простичко казано - желанието се превръща в конкретни действия... Свързано е с работа, мислене, но и работа, търсене и без практика не става... Действията наливат нова енергия в желанието и така...

В такива моменти въобще не чувствам нищо от това, което е написано по-горе като "по-добър живот"...
Може би точно в тези моменти за мене това е "по-добрият живот".
Или по-точно казано - тогава се чувствам по-жив!

Голяма лъжа и самозаблуда ми се струва това с по-добрият живот...
Мирише на корав материализъм.

Нищо общо няма с това да имаш желание,
стремеж към нови знания, умения, нови гледни точки...

Зад всяко желание, умение и гледна точка стои някаква цел. В крайна сметка всички такива философски въпроси без точен отговор се свеждат до какъв е смисъла на живота за всеки, което пък се свежда до една друга сложна хипотеза, но общо взето на т. нар. младеж тия неща не са им много известни и не им пука много за самоусъвършенстването.

Именно това се опитах да обясня. Докато вие се самоусъвършенствате във фотографията някой може да е решил да се самоусъвършенства в мързела си. За вас той си губи времето като не прави нищо. За него - това е единствения път за самоусъвършенстване. Тоест искам да кажа, че човек винаги действа рационално и в полза на целта, която си е поставил.



"По-добрият живот" означава живот, който е по-добър за индивида. Тоест за някои индивиди това включва "желание,стремеж към нови знания, умения, нови гледни точки" или пък отказ от материалното в полза на духовното, за други - не. А материалното незадължително е нещо лошо. Всъщност материалният прогрес е в помощ на духовния, стига да се целиш към него (духовния).