fentg.com

Ще започна малко заобиколно:

Как се наричат нещата, които за нищо не стават? / Как се наричат нещата, които не стават за нищо?
/помогнете: коя от двете формулировки е по-ясна и действаща - лявата или дясната?/

Веднага следва въпроса: А вие такива ли сте?

Ако знаете отговора на първия въпрос, може да изпитате желание да приемете твърде лично втория... Може да решите да се обидите, което ви освобождава от ангажимента да се замислите. Просто избирате по-лесното...

Ако сменя посоката на втория въпрос от второ към първо лице:
А ние такива ли сме? Това ни поставя под общ знаменател и създава предпоставка за евентуално замисляне... Може все пак да достигнем до същината на въпроса, погледнат под друг ъгъл: Ставаме ли все пак за нещо? И ако ДА - За какво по-точно?

Може пък да се окаже, че намирането на отговор на последния въпрос е стъпка към намиране на нашето място под слънцето... Стъпка от път, който всеки извървява, стига да не е тръгнал за никъде, защото ако вече е там – какво още му трябва... ;-)

Но от колко стъпки е целия път, колко от тях вече сме извървели, колко още ни остават? На пътя ли сме или извън него? Ще го намерим ли отново, кога... Ежедневни въпроси, от чиито отговори зависи цялата ни бъдеща история, Филмът, който сами ще си сътворим. Нашият Собствен Живот...

Но първичното си остава – разбрали ли сме за какво ставаме? Има ли това връзка със смисъла? Кой смисъл? На филма разбира се... Или редовно гледаме филми без да разбираме или въобще да търсим смисъла в тях... Ще си кажем – това е върховния кеф, или както казват тибетците – Пътят е целта... Важното е да се пътува... все едно да кажеш: по-важно е, че сме живи... А пък за какво? Ще видим. Има ли смисъл да сме живи боклуци? Обичате ли такива? Светът е пълен с тях. Мърдащи Живи Боклуци...

От къде иде кризата? Може би започва от мисленето? Или пък там свършва?
Или това си е отделна криза на мисленето?

Не ви ли прави впечатление, че напоследък е все по-трудно да срещнем или все по-рядко се намират свестни хора, или по-точно - такива, които стават за нещо... Такива, дето не само стават ами им личи, за какво по-точно стават... Това са може би истинските хора, професионалисти по природа, човеци по душа... Де ги те – противоположностите на боклуците... Все по-рядко срещани... Може би ако сме от тях, ще ни направи впечатление, ако не сме - нищо няма да забележим...

-------------------------------------------------------------------------------------------
Както една моя стара учителка казваше:

Не мисля, че има нещо, което за нищо не става, Емо. Колкото и банално да звучи(<---колкото и банално да звучи) за всичко си има причина да го има, тоест все за нещо става. Въпроса е за какво става, а може би още по-важния въпрос е - и като става за нещо какво от това?



Мисля че са идентични по значение, тъй като отношението на думите една спрямо друга не се променя, а само подредбата им.


Иначе за смисъла на всичко, дали въобще има смисъл и другите така сложни въпроси, не знам. От живота искам, да бъда истински, да съумявам винаги да правя това, което смятам за редно и никога да не кривя душата си и да не изневерявам на принципите си. Успея ли да постигна това, ще бъда доволен от себе си и вече да се надяваме, че и щастието ще дойде с това. Дали от всичко това има смисъл, не знам. Хората откакто съществуват се опитват да намерят смисъла за всичко и никой не е успял.
Когато аз се замисля за такива въпроси, се опитвам да намеря отговор на по-високо равнище, погледнато откъм развитието на цялата Вселена например, защото съм силно убеден, че нещата на различно ниво все пак като цяло са идентични. Във Вселената всичко се стреми към усложняване. Ако вярваме на теорията за Големия взрив, то в началото всичко е било много просто и хомогенно, след това са се образували най-леките химични елементи, от тях чрез гравитацията - облаци и след това звезди, от звездите галактики. Тези галактики не били като сегашните, те били съставени главно, почти изцяло от водород и хелий. След време като звездите започнали да избухват се образували след взривовете, нови по-сложни елементи, те чрез най-различни химични реакции образуват различни, още по сложни химични съединения. След взривовете с времето се образували нови звезди, но в техните системи вече се садържали значително повече по-сложни елементи и съединения. Към някои звезди се образували планети. На някои от тези планети, като Земята, имало подходящи условия за зараждането на живот, е да ама тоя живот бил много прост - от едноклетъчни организми. С времето се появявали все по-сложни и по-сложни организми. За момента най-сложните организми които познаваме, са хората и по пътя на логиката на Вселената, целта ни би трябвало да е да ставаме все по-сложни и по-сложни. И въпреки това, от това има ли смисъл? Трудно е да се каже, сигурно и невъзможно.
"Смисъл", самата дума е много странна и трудна за обяснение, така да се каже, думата е основна или изначална. Като срещна някоя такава дума за да я разбера по-добре си я превеждам на друг език и тъй като що годе знам само английски си ги превеждам на него. На английски "смисъл" се превежда - sense, което е дума и за "чувство" и за "значение" и сякаш за потвърждение на предното ми изречение, когато на английски някой иска да попита "Какъв е смисъла?" често казва "What's the point?" Точка, също толкова основна и изначална дума, която трудно може да бъде обяснена или да бъде представена. Дори като се замисли човек, точката е нещо което не съществува реално, дали и със "смисъла" е така? Отново трудно може да се каже.



Че е трудно е факт, дали става по-трудно аз не мога да отговоря на тоя въпрос, тъй като съм живял твърде малко за да имам отговора. Може обаче, да не става по-трудно да се намират, а просто с времето да си задобрял в разпознаването им . И все пак я има и другата гледна точка, че колкото по-рядко се срещат, толкова по-хубаво е когато ги срещнеш.