fentg.com

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Парите могат да купят

Леглото, но не съня;

Храната, но не апетита;

Лукса, но не красотата;

Една къща, но не един дом;

Лекарството, но не здравето;

Съжителството, но не любовта;

Разпятието, но не вярата;

Развлечението, но не щастието;

Смъртта, но не и живота;

По-луксозно място в гробищата,

Но не и на небето.

Десет истини за Живота, които бих казал на децата си

Аз не планирам да имам деца скоро. Може би, подобно на американският телевизионен водещ Дейвид Летърман, чак когато стана на четиридесет – петдесет – годишна възраст. Но децата са бъдещето ни, както се казва. И всеки се старае да осигури добро бъдеще за себе си. А и за децата си.

Всеки човек е най-добре да извърви своя път и да направи своите изводи за света, на базата на това как той вижда заобикалящото го. А всеки вижда света различно, и го разбира по различен начин, следователно всеки човек има своя лична, персонална Истина за света.

Но все пак, не би било излишно да кажа на децата си моето възприятие за света, а те, ако желаят ще се съгласят, или ще го опровергаят.

Истина Първа: Няма Добро и Зло. Има само различни гледни точки. Злото в чистия си вид се възприема за нараняване или ощетяване от всякакъв вид без видима цел, или от чисто егоистични подбуди. А доброто се дефинира като алтруизъм, и безкористни постъпки. Но не всеки човек бива щастлив от това, че е честен и добър алтруист. Доста често хората биват далеч по-щастливи, когато другите ги определят като егоисти, защото прегазват всеки по пътя към своето лично щастие – било то материално щастие, или някакво друго. Не е правилно да съдим другите за това че търсят своето собствено щастие.

Истина Втора: Щастието е константа. Винаги някой е щастлив, а друг нещастен. Което автоматично елиминира идеалистките мечти за утопия, в която цари мир, любов и щастие. Тъжно, но истина. Това произтича от факта, че има хора, които просто поставят себе си пред другите, и не могат да бъдат алтруисти, колкото и да искат. Вродено им е. А винаги щом има някой, който иска да е отгоре, ще има някой, който ще се окаже отдолу.
Оттук и Третата Истина:
Най-важният избор в живота е дали да поставиш себе си пред другите, или другите пред себе си. Вечната борба между Егоизма и Алтруизма. На теория Егоистът е щастлив, защото постига целите си, къде с честни и морални, къде с нечестни, неморални и дори нелегални средства. А Алтруистът е щастлив, защото помага на хората, и те понякога са му благодарни, дори това да означава че неговите цели и мечти не се сбъдват. Но в един момент Егоистът е нещастен защото съвестта изяжда душата му отвътре заради това, което е направил. Алтруистът също е нещастен, защото докато се е грижел за другите, никой не се е погрижил за него самия – и той остава беден, гладен и забравен от историята. Всичко зависи от избора, който направиш, но не винаги човек сам избира своя път.

Истина Четвърта: Всеки човек има своя съдба, определена не от някаква висша сила, намираща се на небето или някъде из Космоса, а в самия него. Съдбата се определя най-много от невидимите за окото молекули ДНК. Иронично е как нещо толкова малко, определя огромни части от живота на човека. Най-простият пример е, че когато човек има генетичните, а и от там физическите данни да стане спортист, той почти със сигурност ще стане такъв. И обратното – ако нямаш нужните гени , колкото и да тренираш и колкото закалена воля да имаш, никога няма да стигнеш този, който има едновременно и гените, и волята. При тази жестока Истина много хора биха си казали, че живота няма смисъл, ако не можеш да постигнеш целта си .

Истина Пета: Живота сам по себе си не притежава смисъл. Човек трябва да придаде смисъл на своя живот сам. Всеки един човек по рождение е способен да изживее живота си без да му придава смисъл : Ражда се, пораства, учи, без да има някаква особена амбиция, и след това работи нещо, колкото да преживее отредените дни от без- смисленото си съществувание. А само някои хора живеят целеустремено: във всяко тяхно действие има смисъл, дори другите да не го виждат, през целия си живот те тренират тялото и ума си, за да постигнат своята цел, и се усъвършенстват непрекъснато защото тяхната цел е техният Смисъл. С малко късмет и генетична даденост, целеустременият човек постига такива неща, които му спечелват понякога глупави и тривиални неща като богатство и слава, а понякога и място в историята. За да влезе в историята, значи човек е живял живота си стойностно, и е станал велик, и тук не става дума за днешното преходно величие на звездите от списанията, а за величието на хората от учебника по история.

Истина Шеста: Величието е върха, който може да стигне човек.
Както всеки себеуважаващ се алпинист мечтае за Еверест, така всеки мъж, който притежава рядко срещаните днес качества чест и доблест, мечтае за някакъв вид величие. А велик не се става лесно. Дори величието ти да е преходно, твоят труд и талант е колосален. Велик може да се стане по много начини – дали с ораторски качества или певчески талант, войнски героизъм и храброст или пък дори Дон-Жуановски умения. Но при всички случаи е трудно, и се искат много жертви. Великият войн жертва живота си, в името на каузата, великият учен жертва време и труд, за да направи своето откритие, което може коренно да промени света. Дори великият женкар прави своята жертва – той жертва своята съвест и морал в замяна на удоволствието, уважението и завистта на другите мъже. Всеки трябва да избере дали иска да е велик или не, защото пътят на величието е трънлив и дълъг, а провалиш ли се, провалът е болезнен.

Истина Седма: Всеки трябва да прави избор в своя живот. Понякога съдбата решава вместо теб. И все пак , пред човека остават безброй много избори : Между Егоизма и Алтруизма, между Материалното и Духовното, между БМВ и Мерцедес. Способността да избираме е едно от нещата които ни прави човеци. А да се избира не е лесно. Защото изборът иска жертви и носи отговорности.

Истина Осма: Изборът не те прави свободен. На теория всеки човек може да прави каквото му душа иска. Стига то да не е незаконно, за да не го осъдят. Стига то да не е неморално, за да не го гледат накриво. Стига то да е евтино, защото парите са ограничени. И в един момент се оказва, че не можеш да правиш това което искаш, защото си ограничен от закона, морала и парите. Правото да избираш не те прави свободен. Волята да жертваш нещо те прави свободен. За да отмъстиш на някого и го убиеш, жертваш свободата си. За да успееш, крадеш идеи от колегите си и жертваш морала и честта си. За да се забавляваш харчиш пари и жертваш спестяванията си.

Истина Девета: Това което прави човека човек, не е нито разума му, нито биологичното му устройство. Това е волята му да прави трудни избори, да прави жертви, упоритостта му да продължава напред към целта си, дори когато тя е далече, жаждата му за живот, въпреки че животът е труден и изпълнен с горчиви моменти. Таланта му да се адаптира, да промени себе си, физически и душевно за да продължава напред. И най – много, това което го различава от животните, все по-редкия талант да избира по-трудния път, за да може да помогне на друг.

Истина Последна: Най-важно в живота е да бъдеш Човек.