fentg.com

Същото ли е: Имате ли вяра? На кого?

Вяра / Доверие

Вярваш / Не вярваш

Вярващ / Невярващ

Коренът е ВЯРА? Що е то?

Вярвам и се доверявам единствено на себе си (с малки изключения), уважавам всички.

Всеки има нужда от вяра, затова и според мен са създадени религиите, за да има в какво да се вярва и да се обяснят необяснимите въпроси. Религиите често са се ползвали и за маниполация на хората, но не смятам това да е била първоначална причина за създаването им. Иначе вярата е хубаво нещо, аз вярвам в приятелите си и в себе си главно. Смятам че вярата е едно от нещата което осмисля живота на човек. Да вярваш в някои/в нещо без да имаш съмнения.

Вярвам единствено в себе си!
Имам доверие само на родителите си!
Не съм религиозен!

тука във философията отдавна не се е писало май
както и да е; попаднах в и-нет на нещо интересно, което твърди, че е доказателство че Бог съществува. Естествено това винаги е било въпрос на вяра. Различните хора вярват в различни неща - някои следват различни видове религии; други вярват в себе си; трети имат свое собствено обяснение за висша сила може би съдба; четвърти въобще не му мислят и т.н. Малко се отклоних...мили съфорумци ако все пак ви интересува това "нещо" ето го и него:


"Доказателство за съществуването на Бог.

Доказателството за съществуването на Бог не е емпирично, а се постига чрез философията и логиката. Да предположим, че имаме един хляб – т.е обективно и физически той съществува. Този хляб не съществува сам по себе си, а съществуването му е обусловено от много условия, които трябва да са изпълнени преди това. Имаме принципа на причинно-следствената верига. Например, за да имаме този хляб, то трябва преди това да има пшеница, от която той се прави. Това да приемем, е последното условие, което обуславя обусловимото (хляба). За да имаме пшеницата, от която се прави хляба, обаче трябва да е изпълнено някакво друго условие – например трябва да има подходяща почва, на която пшеницата да се развие. За да имаме подходяща почва, на която да се развие пшеницата, от която се прави хлябът, трябва да имаме например подходяща скална основа. За да имаме подходящата скална основа, която е условие да има подходяща почва, която е условие да има пшеница, която пък е условие да има хляб, трябва да е изпълнено нещо друго. Така всяко условие обуславя обусловимото зависещо от него, но самото условие се явява обусловимо на някакво предходно нему условие и тн. Общо взето всичко дотук е ясно. Но възниква един много важен въпрос, от който зависи самото доказателство за съществуването на Бог. Въпросът е следният:
Условията, които формират причинно-следствената верига, обуславяща хляба, крайна или безкрайна величина са? Т.е можем ли да изброим всичките условия, или те са безброй?

Може да ни отнеме хиляди години, за да изброяваме всичките условия. Това разбира се не е нужно. Отговорът е един – условията, които съставят причинно-следствената верига на хляба, са КРАЙНА ВЕЛИЧИНА. Т.е тези условия имат начало и край. Има едно условие, което е първо, и друго – което е последно.


Защо това е така? Това е така, поради самото физическо присъствие на хляба. Щом държим този хляб в ръцете си, значи условията, които го обуславят са крайно число – нали, щом го има хлябът, значи са изпълнени абсолютно всичките условия, които го обуславят? Изобщо, щом нещо съществува физически, следователно са изпълнени всичките условия, от които нещото зависи. Ако само едно условие не е изпълнено, веригата се прекъсва и крайният продукт – в случая хлябът, нямаше да го има. А единственото условие всички условия да бъдат изпълнени, е броят условия да е крайна величина. Ако условията са безкрайно много, то нито едно условие няма да бъде изпълнено. За да изпълним всичките условия напълно, трябва да започнем от първото. Изпълнявайко първото, се изпълва условието за второто. От второто се изпълва третото, и така нататък. Ако условията бяха безкрайно много, то нямаше да има първо, тъй като безкрайността няма начало и край. Ако няма първо условие, то не може да има и изпълнено второ, от второ не може да се изпълни третото, и така нямаше да има нищо. Всяко нещо, което е безкрайно, означава че ще се изпълняват и безкрайно дълго безкрайните условия и нямаше да имаме краен резултат. Все едно безкрайно дълго произвеждаме нещо, без да го поризведем напълно. Фактът, че хлябът съществува, е доказателство, че са изпълнени всичките му условие, а за да са изпълнени всичките условия трябва тези условия да са краен брой, т.е да има едно първо, от което да започнем, което да бъде изпълнено напълно, за да доведе до второто и тн. Всички означава от първото до последното. Значи има едно първо условие.

Сега да се замислим какво е това първо условие? От него зависят всички останали, но понеже то е първо, преди него няма други условия, от които то да зависи. Това първо условие съществува без причина, но то е причината за всичко. То е единственото нещо на този свят, което същестува само по себе си, за него няма причина и то не зависи от нищо , което да го обуславя. Значи имаме нещо, което обуславя всичко останало, всичко останало зависи от него, но това нещо не зависи от нищо, за него няма причина и то съществува Безусловно, т.е без причина за себе си. Самото то същестува поради себе си самото и е причина за себе си, както е причина и за всичко останало. Значи това нещо съществува без причина, то е причина за всичко останало и от него започва всичко, но то самото не започва от нищо и е обусловено само от себе си. Това нещо не може да е нищо друго освен БОГ."
Тома Аквински XІІІв.

Жестоко...

Защо ?

П.П. Може да е Чък Норис (шегувам се )

Зависи също от точката от която се гледа. Ами ако пшеницата съществува за да бъде направен хляба и ако почвата под пшеницата съществува за да има пшеница от която да се направи хляба. А дали хляба е крайна величина, не съществува ли защото след това някой ще го изяде и този някой не съществува ли за нещо друго? Напълно противоприродно е да има начало и край, както няма чисто бяло и чисто черно, както няма първо и последно число, няма най-малка и най-голяма градивна частица. Те всъщност на теория може и да съществуват, но в природата няма как да ги има, както няма пълно съвършенство и несъвършенство. Самата тази теза на Тома Аквински съдържа противоречие със себе си защото щом всичко си има край, смъртта ли е краят? И ако не е, кое е краят? И след като са изпълнени всички условия какво става с тях? Не е ли това смисъла на Бог, вечността и безкрайния кръговрат на материята, енергията и всичко друго, заедно със стремежа към недостижимите константи като съвършенството. //Поне за това което аз наричам Бог е така.

бог е създаден за да може хората да си обесняват това което не разбират след което се е превърнал в средство на държавата да държи хората в страх и подчинение.

GReeN_HuM@N атеист мръсен имаи страх от бога. Никога не си позволяваи да говориш срещу светилото на небето.
Тои ти дава сили и живот без него си нищо.Моли се сяка нощ и няма да испиташ неговата злоба.
Доста често правиш разни словесни еквилибристики като не изразяваш точно позицията си а говориш от името на народа. Отучи се от този навик кажи собственото си мнение. В парламента достатъчно ги гледаме такива хубавци които само дрънкат но нищо не предприемат.

Бои се от бога и почитаи държавата.
Исхвърляи си боклука в коша можа и да изядеш накое друго дърво нищо няма да спасиш но може са хвалиш за това пред гаджето си.