fentg.com

Аз забелязах някои неща, че се споменаха за доказването и тнт. Аз смятам, че нищо не може да бъде доказано на 100% и дори доста неща от учебниците които уж са доказани, аз просто не мога да ги приема за пълна истина. Айнщайн е казал - цитирам по смисъл "Всеки въпрос има прост и лесен за обяснение грешен отговор."
Другото което ми направи впечатление е, че животът след смъртта се свързва с религиите. Това което казваш гриин хюмън, че религията е измислена защото хората не са можели да си обяснят много неща е вярно, също така е вярно, че след това е използвана за по-лесно контролиране на хората, но не мисля че има общо с темата. Науките сега са тъй напреднали, че доказват нещо теоретично, след което от него и други теореточмо работи се доказва друго нещо. Това за мен е много грешно, защото човек си обяснява нещата по начин по който според представите му е верен, без да слага в предвид това, че има толкова много неща извен човешките представи. Иначе аз много лесно мога да ти
"докажа" че има живот след смъртта:
1. Нищо не се губи, нещата преминават от една форма в друга.
2. Мислите на човек, истинското "аз" на човек и нещата които се въртят в главата ни, не са материални и след смъртта ни не се материализират.
от 1 и 2 => че: Мислите на човек, не се материализират, но не се и губят => отиват някъде.

Та нали ти ги спомена първи, откъде да знам какво си има предвид под "неща"
Ти просто си на съвсем друго ниво и не ме разбираш.


@mitko №2 e грешно, надявам се, че щом цитиращ Айнщайн ще разбереш следното - Мислите на човек са електрически импулси, които преминават между невроните, а електрическите импулси са енергия, а както знаем материята е изградена от енергия. Но иначе да нищо не се губи просто преминаваш от човек в хумус. И стига сте говорили общи приказки, да ограничено е да се мисли само в познатите и доказани неща, абсолятно съм съгласен с това, но в случая има конкретна тема така че се конкретизирайте към нея. А незнам защо изобщо се ограничавате до хората, само за хората ли има живот след смърта, ако някой човек не му беше хрумнало да го измисли, нямаше да има живот след смърта или какво? Амебите нямат ли мисли? И опитайте се да погледнето от другата страна казвате защо просто не повярваш, ами защо вие не повярвате че няма такова нещо. Макар че според мен никой не вярва реално в тия глупости то просто не е заложено в гените, иначе защо хората не се гръмнат и да отидем на това по-хубаво място, където няма глад, мизерия, страдания и всякакви други лоши неща и всички не си "заживеем" щастливо, дори мисля че трябва да започнем да помагаме на хората да отидат на това място, като собственоръчно отнемаме материалната им форма и оставяме само мислите след тях. Просто вече повтаряме едно и също, вие си вярвайте просто защото ако това е вярно светът е толкова хубаво място, а аз няма да вярвам и ще си живея в скапания свят където като умреш и няма да отидеш никъде освен 2 метра под земята.

Аз не казвам, че за животните няма живот след смъртта, напротив, но ти отново взимаш библейския смисъл на "живот след смъртта" Аз не смятам, че и ЖИВОТ след смъртта е точната дума. А за мислите, по скоро използвах неточна дума. Аз говорех за - това което си ти, твоя характер, твоя начин на мислене, твоето вътрешно "аз", не самите мисли.

Да и аз за това говорех, пак са енергия. Дай дефениция какво разбираш за живот след смъртта.

Интересно ми е ако мислите са само просто електрически импулси между невроните - появата и управлението им от индивидите как се осъществява?

Има ли нещо като "телепатия" или размяна на мисли между индивидите и ако е верно, то как се обяснява с простите електрически импулси между невроните на отделни индивиди?

Мозъка е сложно нещо. Телепатия като да те погледна и да те прехвърля мисли по-скоро не, но мисля че в бъдещето ще е възможно прехвърлянето на тези импулси, щом още сега с помоща на мисълта хората могат да задвижват изкуствени протези.

Здравейте, драги съфорумци!
Радвам се, че се дискутират такива теми и реших да не седя безучастно, а да се включа с моето мнение.

Повечето от вас, които ме познават сигурно добре знаят, че аз вярвам в живота след смъртта. Нещо повече - тази ми вяра влияе пряко на ежедневните решения, които трябва да взимам.

Като за начало нека разгледаме какво разбираме под вяра. Вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.

И така хората вярват в неща, в които се надяват. Един вид ако тези неща не се случат хората няма да се мислят за успешни. Като да се надяваш, че утре ще е топло за да Успееш да си измиеш колата. И когато си твърдо убеден, че ще е топло, това вече е вяра! С други думи човек е способен да вярва чак когато осъзнае, че не всичко зависи от него. Може би един от подтиците човек да вярва е осъзнаването на собственото безсилие.

От друга страна идеята да вярвам в нещо, само за да бъда спокоен и да не ме е страх, ме плаши сериозно! Според мен е немислимо човек да живее в Явна за себе си заблуда. Или вярвам и върша нещо по въпроса, или не вярвам и живея циничния (бруталния) си живот. Не може да твърдя, че вярвам само за да се успокоявам, когато вечерно време ме нападнат мисли за преходността на живота.

Аз също съм на мнението, че трябва първо да се повярва, за да се види. Естествено ще се види само ако наистина съществува.

И конкретно да си кажа мнението за билблейската част, която се коментираше. Никъде в библията не пише, че земята е плоска - напротив. Също така не пише и да се избиват хората с различни убеждения - напротив. Въпреки това се е твърдяло, че земята е плоска и са се правили няколко кръстоносни похода. Това, че неправилни хора са заставали начело на святи институции не трябва да ви заблуждава. Има едни такива събития като реформацията, които негодуват точно срещу това. За да се твърди нещо трябва да се познават дълбоки факти, а не само повърхностни "слухове".

По темата - никой не мога да убедя да вярва в живота след смъртта или да не вярва. Това е въпрос на избор, който се прави от всеки един от нас. Дано този избор да почива на добре обмислени факти.
Ако направим избор да не вярваме и мислим, че смисъла на живота е да направим нещо незабравимо. То аз мисля, че това е илюзия. Какво незабравимо ще направиш. Всичко се забравя. Ще дойде време ще се унищожи и нашата цивилизация и никой няма да помни нищо! И дори да го направиш какво значение има като си мъртъв? Няма да видиш плода на труда на ръцете си! А някой след теб може и да го провали! Ботев е казал "Тоз, който падне в бой за свобада, той не умира". Но реалността показва, че тези хора са мъртви и на много малко от тях се помнят имената. Дали не го е казал за да отблъсне страха, да вдъхне смисъл в безсмислието и надежда в безнадеждното?
Ако няма живот след смъртта, живота преди смъртта е абсолютно лишен от смисъл и единствената алтернатива е да не ти пука за лошите и мъчни неща, които се случват под слънцето, а да гледаш егоистично към задоволяването на нуждите на тялото и душата.

Като за край искам само да кажа, че в последно време "олдскуул" науката започва да се пречупва и някои учени вече твърдят, че живота след смъртта е научен факт. Наскоро гледах един филм ("Феноменът Лазар"), който разглежда множеството случаи на човешки преживявания близки до смъртта. Тези случаи се назовават с понятието "Феноменът Лазар". При тях хора, които са били на ръба между смъртта и живота (най-често при реанимация) разказват за своите преживявания, които учудващо си приличат. Причината за този феномен отдавна не може да бъде нито липсата на кислород в мозъка, нито медикаментите, които се блъскат в организма на човека.

Просто те съжалявам, че си пропиляваш живота като се надяваш да стане нещо като умреш. Но по-жалко е че заради хора като теб които си мислят че няма значение какво правиш, защото ще умреш човечеството ще изчезне.

Мисленето на тези които смятат, че смъртта е абсолютния край много ми прилича на двуизмерно човече което няма начин да види третото измерение на пространството.

Трябва да знаеш откъде идваш, за да знаеш накъде отиваш. Как мислите, така ли е?

Струва ми се се прокрадва отношение към живелите в миналото ("древни", "предци"), като към примитивни, незнаещи, неразбиращи и т.н. Дали защото е пропагандирано от създатели и поддръжници на хипотезата за еволюцията?
Мисля, че в много отношения хората преди нас са били по-запознати, по-знаещи, по-разбиращи, по-адекватни, може би защото сега заляти от информация ставаме резистентни към приемането и.

Малко ми се иска да се "закача" за "мозъкът" - издигнат в култ от зеления човек...Ако според него мисленето е просто игра на електрически импулси - кой определя как се играе играта? Какви мисли и желания да се породят?

А самата идентификация на мисълта? Това, че човек може да си проследи мисълта, да я наблюдава, да се опитва да я направлява? Как виждаме мозъкът като наблюдател на мислите си? От него ли идва волята - тази мисъл е добра, тази е лоша - тази ще я запазя, а тази в коша?

А чувствата? Навярно "мозъчните експерти" ще кажат, че ако мислите са електрически импулси, то чувствата са химични съединения... ;-))) Хе хе, ако е така цялата тази "машинка" заприличва на физико-химична игра за "изостанали"...

Защо се забравят моментите, в които аз например мога да идентифицирам чувството - например - "тъжен съм"...
Химията на тъгата може да е позната на учените, но кой съм аз и какво представлява идентификацията на собствените мисли и чувства? Нима мозъка може да се самонаблюдава? Или да осъзнава света като цяло?

Той ли е това - "Аз" тогава? Мозъкът сам се определя като Аз-ът?

Феноменът "осъзнаване" далеч надхвърля възможностите на човешкия мозък. Верно той също е феноменален орган, но за мене лично си е едно високо-развито терминално устройство, служещо за връзка между тялото, света и Аз-а, който остава забулен в мистерия...

Затова се казва, че който открие себе си - всичко открива!

А на всички ни желая Успех по пътя към това Откритие!