fentg.com

Или всичко е еднократно и живота свършва на финала на земния път?

Точно в момента тази тема прекалено много ме вълнува, тъй като загубих най-скъпия си човек...Живот след смъртта, както казват старите хора, никой не се е върнал да каже дали има и дали е по-хубав от земния.Научно също не може да бъде доказано.Според мен обаче, хората поддържат вярата в задгробния живот(и аз,признавам), заради едното успокоение на душите си, защото ако мислим, че някой, който цял живот е бил до нас, обичал ни е повече отколкото е обичал самия себе си, подкрепял ни е във всичко, изведнъж вече не е сред живите и буквално е изчезнал, освен депресия, друго не можем да си докараме.Така че-да, според мен има(дано!).

Лично за мен въпроса е лесен. И ще се пробвам да отговоря без изясняване на гледната ми точка.

Има! Абсолютно! НО, не непосредствено, а има последователност като всяко нещо, в случая -> раждане -> живот -> смърт -> възкресение -> живот, странно ми е, че повечето хора пропускат предпоследното.

И един анекдот по въпроса: Близнаци си говорят (в утробата): "Абе знаеш ли казват, че имало живот след раждането. -Ааа, кой знае, никой не се е върнал от там!"

По случай анекдотът ти, Ивайло:
Има ли живот след...?


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Това с бебетата истински ме зарадва не бях чел нещо толкова.... от бая време

Пропускат го щото няма такова. Като умреш просто си умрял ставаш храна на червеите.

Тук малко ми заприличваш на Бебе 1: Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

И откъде може да бъдем сигурни какво става с нас след "смъртта" - ?

Между впрочем нещата работят за повярвалите в тях... Т.е. не вярваш в прераждане - не се прераждаш - умрял си си и толкоз... ;-)) (щом така си желаеш...прости)

Изкефи ме рекламата за някакви бисквитки или бонбонки - 3-ма седят на дъгата и най-левия казва - какво ще стане ако тази дъга не съществува - хоп - дъгата изчезва под него и той заминава... Другите двама продължават да си стоят на дъгата и да си клатят краката, гледайки след него... (намерете ми този клип, моля ;-)

Отиваме към темата - вярвате ли, в какво?

Съвсем наскоро преспах за пръв път на Кръстова гора. В просъница се сетих, че който преспи си решава някакъв здравословен проблем. Сетих се с простата мисъл - "Сега ще ми мине коляното", забележете - не "Сега може да ми мине коляното" а "Сега ще ми мине..." Нищо повече. На сутринта се "ослушвах" за признаци, че имам проблеми - никакви... Не все едно се е излекувало, а все едно не е било повредено...

Споделих с един човек малко по-късно - възрастен - а той ми вика - ти си си внушил... ОК, и така да е - за мен е важен резултата.

Просто отдавна съм спрял да се съмнявам в много неща... И много неща започнаха да работят за мене... Например - късметът..

Пробвайте, не е трудно, просто трябва за малко да се отделиш от егото си или както там го наричат...
Повече да ти се иска да дадеш, отколкото да вземеш...
Да зарадваш някого без повод и причина, ей така...
И тогава ще се почувстваш част от цялото и ще усетиш как цялата вселена работи за теб...

Всеки вярва в квото си иска но реалноста остава само една.

Да и това си е моята реалност... ;-))) Кой може да ми я отнеме?

Както никой не може да отнеме твоята... ;-)

Между другото ще направя аналогия с математиката.

В началото са били известни естествените числа...

След тях - целите...

По-късно се появяват рационалните.

След тях идват ирационалните и общо се получава множеството на реалните числа...

Ти пишеш за реалност. Какво е това? Някаква измислица - наречена реалност? И според теб това е всичко?

Според мен всичко това е нищо. Има нещо много по-...

Както и реалните числа не са последните, известни числа...

И знаете ли кое поражда откриването на по-голямото множество?

Някаква операция, която е невъзможна в по-малкото...

Докато тебе те устройва тази реалност - заповядай - имаш си я - такава, каквато вярваш че е!

Искаш повече? Добре дошъл в новата реалност! Каквато искаш - такава!

Ще повярваш ако видиш
трябва да обърнеш на
Ще Видиш ако ПОвярваш! (само тогава причината и следствието си разменят местата)
ПОВярвай и ще Видиш!
В какво? В каквото поискаш!
Проблемът е, дали знаеш! Нали?