fentg.com

Според мен има три варианта.
1-ви човешкият живот няма цел, а е случайно съвпадание.
2-ри човешкият живот има цел, но ние не намираме правилната.
3-ти човешкият живот има цел, и ние я следваме.

Заради моите консервативни и крайни вярвания, за мен има само една истина (съвкупност от истини и ако променим само една малка част всичко вече е лъжа), само едно добро и само един правилен път, който е доста тясен и труден. С други думи една и съща висша цел за живота на всички, разбира се изразена по различни външни начини. Вътрешността (мотива за действията) обаче е еднаква.

Тъй като съм 10 клас трябваше да прочета един роман на Мопасан, а именно Бел-Ами. В него има една част, в която автора прекарва своите убеждения чрез философстването на журналиста Норбер Варен, част която ми харесва много. Естествено в този вид изкувство да ти харесва нещо не означава, че си съгласен с него. Харесва ми логичната мисъл и просветлението-колко нищожно, мъчително и безнадежно е човешкото съществувание. Говори се за краткостта на живота и страха от смъртта. Въпросния герой на Мопасан явно е привърженик на 1вия вариянт от по-горе, защото неразбирането си на смисъла на цялата тая мъка, която изпитва човека, той обяснява с това, че вероятно природата е предвиждала хората да живеят повече с плътта, а не духовно. За жалост обаче сме почнали да мислим и развитието на духовността не съвпада с обстоятелствата на живота и затова изпитваме мъка. Все пак по простоватите хорица не се замислят и не ги гложди толкова колкото хората които постоянно мислят и мразят застоя на мисълта. Норбер предупреждава много по-младият Жорж Дюроа, че ще дойде време когато ще разбере колко самотен е и колко близо е смъртта. Ще вика за помощ с цялото си гърло, но няма кой да го чуе. Ще разбере, че няма избавление.

Когато четох този откъс може би за първи път се сблъсках с логично мнение на привържаник на случайността. Основната теза е, че всичко трябва да е по-просто. Животните, а и дори по-простичките хорица не изпитват такава мъка, а живеят своя опростен живот без да се замислят, хлебарков живот, осмислен от яденето и размножаването.

Трябва да се съглася, че наистина "който трупа знание трупа печал"(Из "Еклесиаст" или още "Проповедник"), но който и човек, натрупал знание, да питате едва ли ще се откаже от него.
Не обичам да се сравнявам с животните. По-скоро с нещо по-висше. Затова оснавата на моето разсъждение е , че трябва всичко да е по-възвишено. Ако приемем това за основа 1ви вариант е немислим. 1ви вариант е безнадежден. 60-70 години на този свят, а след това вечно несъществуване. Не е ли жестоко това?
Аз мисля, че има нещо повече. Нещо повече от жалко съществуване, а после още по-жалко несъществуване. Мисля, че човек е на тази земя за да се усъвършенства и приготви за следващия етап. Вярвам, че сме създадени от висш разум и той иска да общува с нас. Но готови ли сме ние? Всичко друго е безнадежно за мен, а единствената ми надежда е в моя Господ Исус Христос, пред който всичко останало изгубва значение.

Не е ли целта ни въпрос на вяра?? А вие в какво вярвате...

Дидо пак ни покърти...

А не е ли целта - самата вяра?

Повярваш ли - всичко вече е различно и едновременно с това еднакво...

В какво вярваш? А вярваш ли? Това е въпросът?

Нека се продължава в тази посока -> ТУК!

Когато говориш за нещо по-висше какво имаш предвид? Каква форма на живот визираш? Или просто душевно извисяване...
Ако говориш за душевно извисяване като висша цел на човешкия живот не мислиш ли, че е малко наивно?

И наистина никой не би се отказал от знание,защото то дава здрава основа за трупане на още повече знание,но това знание не е ли натрупано на базата на някъкъв реален опит(бил той горчив или не чак толкова)./извинете ме за тафталогията,но не можах по ясно да се изразя/

Какво имаш предвид под следващ етап? Живот в отвъдното?Как според теб бихме могли да се подготвим за общуването с т.нар. висш разум? Според теб смъртта настъпва ли когато сме готови да преминем на следващия етап? Може ли това да оправдае стотиците милиони загинали без да съзнават своята висша цел на съществуване?

Като говоря за нещо по-висше имам предвид, че решението за привидното безмислие и привидната мъка на човешкия живот не е в това да не се замисляме и да живеем като животните, а в това, че трябва да сме още по-духовно извисени. Ако имаше любов, разбирателство, взаимопомощ, липса на лъжа и липса на предателство между всички хора нямаше ли това да е Рай? Естествено това е утопия. А иначе за висшия разум ...аз вярвам в Бог. Да вярвам...вярвам и че е създал света за 6 дни, вярвам и във всичко останало записано в Библията. А според нея човека е създаден да общува със своя Любящ Създател. Човека,обаче е решил да се разбунтува и сега грехът се явява голямата бездна, която го разделя от Бога. За мен основната цел на живота на човека е да установи взаимоотношения със Създателя си и да помогне на други хора да го направят. А ако имаш връзка с Бога няма как да не се извисиш духовно.



Да така е. Знание се трупа от опита, но се трупа и от слушане на съвети. От приемане на опита на предишното поколение - нещо, което съвременният млад човек не обича.



Под следващ етап имам предвид, че живота на човека не свършва с физическата му смърт. А подготовката на общуването с Бог е само една - признаване, че Исус Христос е Божий син и пратеник, който живя без грях и умря със замесническа смърт за нашите грехове. После възкръсна за да приеме слава и сега седи от дясно на Бог. Също така признаване, че Исус е твой личен спасител - един вид признаване, че си грешник и имаш нужда от спасение.
Бог е свят и нищо грешно не може да се приближи до него! Но жертвата на Господ Исус ни измива от греха и ражда за нов живот.

А колкото до смъртта, никой не знае кога ще умре. И не мисля, че настъпва гогато сме готови да преминем към следващия етап. Не е задължително всеки да осъзнае висшата цел и да я изпълни. Не всеки побеждава. Но всеки има право на Личен Избор и всеки ще отговаря за него.

И както е казал Фрост:

In three words I can sum up everything I know about life: it goes on. R. Frost
/В три думи мога да събера всичко,което знам за живота: Той си продължава./

Превода е по метода на нагласьов,ама се получи