fentg.com

Замисляме ли се някога какво се крие зад думата "Успех"?
Има я в пожеланията ни? Знаем ли какво пожелаваме всъщност?
Дали това е нещо различно за всеки? Има ли ниво, на което "Успехът" е нещо еднозначно?
Пожелавайки успех в конкретни начинания сякаш е по-ясен смисъла... Например "Успех на изпита!"

А какво е Успех в живота? Кои хора си заслужава да бъдат наричани "Успели"?...

Дали са важни тези въпроси? Дали са ясни отговорите им? И дали ако са ни ясни това е достатъчно да се имаме за Успели? Имаме ли собствени критерии за собствените си Успехи?

Иска ми се да прочета внимателни разсъждения - отговори на някои от тези въпроси...

Забелязал съм, че така в разговори, били те и форумни, разсъждавайки над някакави въпроси имаме възможността да проникнем доста по-навътре, отколкото разработвайки си ги сами...

Успех!

Според мен, за всеки думата успех би значила различно нещо, успявам е синоним на справям се и за мен успял човек, е човек, който се справя с нещата с които се е захванал. Тъй като целите на всеки човек са различни, смятам, и че успеха за всеки е индивидуален. В пожеланията, когато желая успех, най-често казвам "успех в всички начинания" тоест да се справяш с всичко с което се захванеш, аз така разбирам думата. Но от друга страна, успял човек не винаги е човек , който се справя с целите си, защото някои хора живеят без цели, или поне без големи и значими, но те не могат да се нарекът успели. Не винаги някой, който мислим за успял е наистина такъв, защото този човек, може да е успял според нашите цели според това което е нашия идеал за успех, но всъщност този човек да не е успял, защото има други цели. Успехът е нещо индивидуално и според мен е трудно да има критерии за успял човек "трябва да си такъв и такъв за да си успял". За мен успял човек, е човек който осъзнава че живота му не е перфектен и въпреки това се радва на него, на хубавите неща от живота , радва се на това което има и това което е, защото ако човек се стреми към все повече и повече, той никога няма да е успял, защото стремежите му, ще са все по големи и по големи и така до безкрай, а никой не може да достигне до точката на безкрайността.

което значи ли че трябва да се спреш?
Идеалното е непостижимо, но е добре да се стремиш към него!

Според мен повечето пъти не знаем какво пожелаваме! Може би причината е в това, че мозъка ни е замъглен от светлата мисъл за топящия се в устата ни бонбон . Или пък просто ей така говорим колкото да не заспим. Покрай празниците, този месец, много хора (дори и такива, които не познавам) ми пожелаваха много неща без да знаят наистина от какво се нуждая. Най-различни заучени римички, които едвали се усмислят от някого, се пишат особено много в интернет(скайп). Затова аз предпочитам пожеланията да са "наживо".
Както всяка друга тема има много мнение и тук сигурно ще е така. Моето лично мнение е, че Успеха не се изразява в това какво си постигнал, а в това колко от потенциала си си използвал!
Едно от важните условия за успех е да "изкупиш благовремиeто си". Сиреч да установиш своите приоритети и да отделяш главното време за тях! Успешен е човека, който не е заблуден и избира правилните приоритети(а не това което е просто пълнеж)!
Ще ви разкажа една интересна история, която чух наскоро:

Един професор по философия застанал на катедрата и наредил няколко предмета пред себе си. Когато часът започнал, той вдигнал един голям празен буркан и започнал да го пълни с топчета за пинг-понг. Щом свършил, попитал студентите дали според тях бурканът е пълен. Всички се съгласили, че е пълен до горе. След това професорът взел една кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана. Разклатил го леко. Камъчетата се изтърколили в празните пространства около топчетата. Отново попитал дали сега бурканът е пълен. Студентите отново признали, че е пълен. После професорът взел една кутия с пясък и я изсипал в буркана. Пясъкът, разбира се, запълнил всички останали празнини.Пак попитал дали най-после бурканът се е напълнил. Отговорът бил единодушно "да".Тогава професорът извадил две чаши кафе изпод катедрата и изсипал съдържанието им, което попило в пясъка.Студентите се разсмели.Професорът казал "Този буркан представлява животът ви. Топчетата са важните неща - дори всичко друго да е загубено, само те са достатъчни да запълнят живота ви.Камъчетата са другите неща, които имат значение, като например работата, къщата, колата ... Пясъкът е всичко останало – дреболиите в живота. Ако изсипете в буркана първо пясъка, няма да има място за камъчетата или за топчетата. Така е и в живота. Ако използвате цялата си енергия и цялото си време за дреболиите, няма да остане място за нещата, които са важни за вас." Една студентка вдигнала ръка и се поинтересувала какво означават кафетата. Професорьт се усмихнал:
"Радвам се, че попитахте. Те просто показват, че независимо колко запълнен изглежда животът ви, винаги има време за по чаша кафе с приятел."

И ако си помислил и разбрал, и ако ти е ясно кое е важно и как да си успешен - това не означава, че непрменно ще бъдеш успешен. Трябва да вкараш мислите си в действия и то съвестно!
И така ако някой човек полага труд в изпълнение на целта която си е поставил, но има много малки резултати, трябва ли да кажем, че той непренно е неуспешен? Не! Защото трудът в името на доброто никога не е напразен! Може действията на определен човек да дадът плода си след смъртта му. Но какво ли значение има когато той е направил всичко което е можел?

Тази историйка я знам от давна , много ми хареса още 1-вия път когато я чух, самоче беше с бира вмести кафе. А в отговор на г-н Ангелов : Може когато се стремиш към все повече и повече, да постигнеш много, но дали ще си доволен от това, което си постигнал когато все си мислиш, че се нуждаеш от още. От една страна, наистина е добре да се стремиш , стига да не се забравиш и живота ти да не мине в този стремеж. Има една фраза, от филма "клъцни срежи" "добре е човек да се стреми към съваршенство стига да е готов да се провали".

"да се стремиш към все повече и повече" звучи като да искаш да имаш повече!

Писал съм за стремеж към идеал[ното] - което е в отговор на твоята "точка на безкрайността"...

А относно примера с професора и топчетата, които са важните неща остава въпросът - кои са всъщност важните неща в живота? И ако отговорът е "всеки сам за себе си определя", / което също може да се дискутира, защото истински важните неща стоят над индивидуално важните - т.е. истинските са едни за всички в идеалния случай / то възниква новия въпрос: Как си ги определяш? Има ли алгоритъм, разбирай път, ред за определяне на важните неща? И нека да ги наречем цели, вероятно, защото ще искаме да ги постигнем(свършим)... И така да трансформирам въпроса на езика на съвременните психолози: Какъв е пътят на целеполагането? Защото се прокраднаха мисли свързани с поставянето на цели... Както се казва "нямаш ли цел - не стигаш до никъде". И да инвертираме това твърдение също ще разберем, че е бая вярно - т.е. истинско е отвсякъде... Та ако "целта" е важно нещо в нашата дискусия - то тогава откъде идват целите? По подражание или самички? Може би точно тук идва силната намеса "свисше"?

Ето един леко по дълаг вариант на историята в който се крият някои отговори.



ПОСЛЕДНА ПРИТЧА (в превод на Бистра Дойчинова):

Един професор по философия стоял в залата преди поредния час, а пред него били поставени няколко неща. Когато часът започнал, той безмълвно вдигнал един голям и празен буркан от майонеза и го напълнил догоре с камъни с диаметър около 2 инча.
След това попитал студентите дали бурканът е пълен?
Те се съгласили, че е.
Професорът продължил заниманието си, като вдигнал кутия с малки камъчета и ги изсипал в буркана, след което го разклатил лекичко. Камъчетата, разбира се, се наместили в празнините между големите камъни. Студентите се засмели.
Професорът отново попитал студентите дали бурканът е пълен?
Те се съгласили, че е.
Професорът вдигнал кутия, пълна с пясък, и изсипал и нея в буркана. Пясъкът, разбира се, запълнил всички останали празнини.
"Сега", казал професорът, "бих искал да осъзнаете, че това е вашият живот. Камъните са важните неща - семейството, партньорът ви, вашето здраве, вашите деца - всичко, което е от такова значение за вас, че ако го загубите, ще бъдете почти съсипани.
Малките камъчета са останалите неща, които имат значение за вас, но в по- малки мащаби. Камъчетата са неща като вашата работа, вашата къща, вашата кола.
Пясъкът е всичко останало. Малките неща.
Ако поставите в буркана първо пясъка или малките камъчета, няма да остане място за големите камъни. Същото става и в живота ви. Ако отделите цялата си енергия и време за малките, материалните неща, никога няма да намерите място за нещата, които са най-важни наистина.
Обърнете внимание на нещата, които са съществени в живота ви. Играйте с децата си. Изведете партньора си на танци. Винаги ще има време да отидете на работа, да почистите къщата и да организирате вечерно парти.

Нека винаги има нещо за правене от вашите ръце.
Нека в портмонето ви винаги има монета или две.
Нека слънцето винаги грее в прозореца ви.
Нека дъга следва всеки дъжд.
Нека има винаги приятелска ръка край вас.
Нека Бог изпълни сърцето ви с радост и настроение.

"Погрижете се първо за големите камъни - нещата, които наистина имат значение.
Установете приоритетите си:
Останалото са само малки камъчета и пясък.

Един студент от последната банка, с клатеща се походка и бутилка бира в ръка прекосил цялата зала и застанал пред професора. Вдигнал полупразната бутилка и излял съдържанието в буркана. "Пълен ли е буркана" - попитал студентът, а професора и студентите със смях се съгласили че е.
Какъв е извода?

Колкото и да се грижете за важните и за по-малко важните неща, винаги има време и място за една бира!



А за първото ми изказване имах предвид, че понякога този стремеж да бъдеш все по добър и по добър, може да те подлуди, не трябва да сме прекалено критични към себе си, въпреки че понякога така можем да постигнем повече, например ако искаме да премахнем някоя наша черта, която смятаме за отрицателна, с много мъки може и да го постигнем, но нали всяко действие си има противодействие и премахването на тази черта ще се отрази на другите наши черти.

Абсолютна Притча! Отговаря на повечето въпроси, ненамерили отговор по-горе!

Само накрая с изтриването на чертите нещата леко се зацапват ...

А относно грижата за собственото си развитие и то - грижата за непрекъснатото си развитие или - непрекъснатата грижа за развитието си - / избери си някой вариант от всички / не са напълно равностойностни, но не това искам да подчертая / имам друга философия - друга в смисъл различна от това, което ми се струва, че разбираш.

Развитие /личностно/ - какво да разбираме под това?
1. В най-ниска степен - елиминиране на недостатъци, чрез превръщането им в предимства.
2. Усвояване на нови знания.
3. Придобиване на нови умения.
дотук - нищо особено...
Новото ниво, което е над тези е Умението да разглеждаме нещата винаги от различна гледна точка!

Последното - възможността да виждаме нещата винаги под различен ъгъл е най-висшата степен на развитие!
Това е Умение, но Умение от най-високо ниво: Способността да не повтаряме гледни точки / а те са безброй / те прави по-жив от всякога и непрекъснато те Учи! Тази способност е най-големия Учител! Докато я имаш Не Остаряваш!

Двата разказа имат един и същ смисъл. В предния си коментар нарочно изрязах момента, в който се назовавът важните неща. Смятам, че всеки сам трябва да се замисли. Винаги когато целите, които си е поставил даден човека са по подражание, а не плод на собствения му разум, са грешни!!
Всеки сам трябва да реши. Тогава и целите му ще са по истинското желание на сърцето му, което ще е предпоставка за съвестното им изпълняване!
Вторият вариант на притчата даде отговор, но трябва ли задължително да се съгласим с него?(например моите важни неща са различни)

"всичко, което е от такова значение за вас, че ако го загубите, ще бъдете почти съсипани." В това се крие истината според мене. Но едно е да мислиш че нещо е от значение за тебе и наистина да е така. По някога някои неща имат огромно значение за нас, просто не го осъзнаваме.