Детерминанти се смятат като имаме три събираеми от произведенията на елементите на главния диагонал и елементите успоредни нему (пак 3 - изнесените малки диагонали) и после три умалителя с обратните диагонали...
Ако това е общият вид на детерминанта от трети ред :
| а11 а12 а13 |
| а21 а22 а23 |
| а31 а32 а33 |
имаме следната сметка:
а11*а22*а33 + а12*а23*а31 + а21*а32*а13 - а13*а22*а31 - а12*а21*а33 - а23*а32*а11
Това е сметката за детерминантата...
В нашият случай, както казваш за стълбовете детерминантата е:
| Ax Ay 1 |
| Bx By 1 |
| Cx Cy 1 |
и прилагайки горната сметка взимаме половината (т.е. става /2)...
На око усещам без да се напъна, че ще се получи, но твърдението:
Цитат:
"Лицето на триъгълник, зададен с координатите на своите върхове, е половината от детерминантата, чиито първи два стълба са координатите на върховете на триъгълника, а третия стълб се състои от единици."
идва малко съмнително за ученици, които не са чували за детерминанти.
Практически формулата работи, но защо това (лицето) с детерминантата е така си остава въпрос...
Въпрос е още и защо Хероновата формула работи вярно с абсолютна точност и без изключения...
Или от друга страна - Питагор е ясно отдавна как е измислил прословутата си теорема, но за мен все още си остава загадка - как Херон е измислил неговата формула... Какви времена са били тогава? И какви хора... Де ги сега такива?
Любчо от моя клас реши, че ако върху координатната система проснем един произволен триъгълник и го опишем с правоъгълник, страните на който са успоредни на абсцисата и ординатата се получава супер - гъзарска сметка:
Лицето на нашия триъгълник (зададен с координатите на върховете му) е разлика от лицето на правоъгълника и лицата на три правоъгълни триъгълника, които се получават в допълнение на нашия... Ако си разчертаете ще видите, че за всичко са достатъчни координатите на върховете му - това, което всъщност е дадено... И се стига до същата формула... Но зора ми е от Херон и Питагор дали може да я докараме...